Почти няма богата на петрол страна с добре развита икономика, с развита промишленост.
Петролните страни живеят от износа на петрол и не развиват собствено стопанство. За това те са изостанали в икономичско и техническо отношение, въпреки че формално са богати.
Така става и падението на бившия СССР. През петролмната криза от края на 70те и нач.80те съветските лидери оценяват стойността на черното злато и решвата че не им е нужна скъпо струваща промишленост и комунизъм искащи големи капитоловложения, а че могат да си живеят леко като петролни и газови шейхове.
Разбира се това не е в интерес на народа. В повечето петролни страни народът поради слаборазвитото стопанство живее на реба на мизерията, само в някои петролни страни изключения хората получават социални, но са трайно маргинализирани.
Но кой се интересува от народа. Не и петролните шейхове.
Така че петролът е истинско проклятие. Петролните страни сами стават колонии на развитите индустриални страни мамени от лекия живот на петролни шейхове.